20% от площите в Швейцария са био

...виж още

Близо 410 млн. евро са заделени за био до 2027 г.

До края на ноември Националният план за развитие на биологичното производство до 2030 г. следва да бъде гласуван на Министерски съвет

Близо 410 млн. евро са заделени за биосектора в новия програмен период до 2027 г. Това заяви земеделският зам.-министър Таня Георгиева по време на инициативата за отбелязване на 23 септември - Ден на биологичното производство в ЕС.

В Стратегическия план са разработени и две нови интервенции -  за инвестиции в земеделски стопанства и за преработка на първична селскостопанска продукция, свързани с околната среда. Там се дава изключително голям приоритет например на създаване на трайни насаждения за биологично отглеждане или преработка на биологична суровина. 

“Фермерите са добре дошли да се развиват в областта на биологичното производство. Но те трябва да имат предвид, че то изисква повече умение, знание и отдаденост”, добави ресорният зам.-министър.

На срещата в биологична овощна градина в ботевградското село Радотина присъстваше и Стоилко Апостолов, който понастоящем е съветник на земеделския министър Кирил Вътев в областта на биологичното производство. С него си поговорихме за спешните и важните теми в сектора.

На срещата в биологична овощна градина в ботевградското село Радотина присъстваше и Стоилко Апостолов, който понастоящем е съветник на земеделския министър Кирил Вътев в областта на биологичното производство. С него си поговорихме за спешните и важните теми в сектора.

Регистърът е направен на стара платформа, в която липсват функционалности. Например ако един преработвател иска да си намери производител на череши, които да преработва, той може да филтрира по растениевъдство и по области, но нищо повече. Трябва да се отвори сертификатът на всеки биопроизводител поотделно, за да се види какви култури отглежда. Това е единият от големите проблеми. 

За пример може да се даде биорегистърът на Франция. Там може да напишеш примерно биологичен пчелен мед в района на Париж. Отваря се карта, на която са изобразени всички производители на биологичен пчелен мед в района. Идеята е нещо такова да заработи и у нас някой ден.

Другият проблем е свързан с прекаленото раздробяване и слизането на ниво кадастрален имот. В момента всички парцели, които са сертифицирани за биологично производство, се описват като кадастрални имоти. Например един блок от 200 дка може да представлява 200 различни имота. Това е една безумна административна работа, която трябва да се промени.

С течение на времето регистърът се надграждаше, но има още много какво да се направи. Сега по Националния план за възстановяване и устойчивост са заделени милиони левове за Електронна информационна система, включително и за модернизиране на биорегистъра. В момента той се поддържа от държавна фирма “Информационно обслужване” АД. За съжаление, все още ръчно се прехвърлят данни от едни таблици и вместо да се облекчава работата, тя се усложнява още повече.

Регистърът би трябвало да стане ГИС базиран, за да може парцелите, които се очертават в СЕУ в момента, по същия начин да се очертават и в биологичния регистър. А не да се търсят кадастралните имоти, които да бъдат очертани. По този начин ще се допускат много по-малко грешки.

България си е поставила за цел 10% от обработваемите площи да бъдат биологично сертифицирани до 2030 г. За съжаление, сега сме по-малко от 2%. Тъй като в момента се наливат данни от сертифициращите фирми, по-точна статистика ще има в началото на 2024 г.

До края на месец ноември Планът следва да мине гласуване на Министерски съвет. За съжаление, през времето той премина различни метаморфози. Например в него беше заложена цел за снабдяването на детски градини и други обществени заведения с биологични храни. Сега тази цел е посочена като нещо пожелателно, без да е заделен бюджет. Финансирането за това е извън европейските програми. Парите трябва да се осигурят от Министерството на финансите. 

Някои градове във Франция вече са въвели биопродукти в обществените поръчки и по този начин се прескача дългата верига. Например дадена болница сключва договор с производител на картофи и той ги доставя директно на цената, на която произвежда, без да минава през трима търговци например. Дори се прави намаление в цената на доставките за биопродукти в сравнение с конвенционалните.

Друг пример може да се даде с млякото. Не е нужно суровината да се вземе от една биоферма и да се закара на 300 км, за да се сложи в тетрапак. След това през три фирми да се върне в детската градина и вече да струва например 6 лв./л. Фермата в момента го дава за 1,25 лв./л - на тази цена може да го купува и детската градина и то като се достави директно от фермата.

...виж още

Вижте при какви условия и с колко ще се подпомага биологичното производство по интервенциите на Стратегическия план

Ясни са вече и ставките за отделните култури и операции

Ясни са вече условията, по които ще се подпомага биологичното производство у нас, след като НАРЕДБА № 9 от 26 юни 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. бе публикувана в Държавен вестник. Според условията стопаните трябва да са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол по чл. 30, ал. 1 от ЗПЗП (ИСАК); да са активни земеделски стопани по смисъла на чл. 54 от ЗПЗП; и да имат сключен договор за контрол и сертификация с контролиращо лице до 31 декември на предходната година на годината на кандидатстването.

Ангажиментите на стопаните

По интервенцията „Биологично растениевъдство“, за да се кандидатства за плащане за преминаване към биологично растениевъдство стопаните трябва да поемат петгодишен ангажимент, който ще тече от началото на годината на подаване на заявлението до 31 декември на петата година. За поддържане на биологично растениевъдство ангажиментът е едногодишен и се подновява всяка година чрез кандидатстване.

По интервенция „Биологично пчеларство“ се подпомага прилагането на биологичните дейности по операции за преминаване към биологично пчеларство за пет години или за поддържане – за една година.

След изтичането на петгодишния период за преминаване към биологично производство стопаните в областта на растениевъдството или пчеларството ще трябва да заявяват поддържане на биопроизводство за всяка година.

За подпомагане по операция „Плащания за преминаване към биологично растениевъдство“ стопаните няма да могат да кандидатстват с площи, подпомогнати по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.; или ако имат отнет сертификат и/или за които е започнал нов преходен период.

Условия за кандидатстване

Държавен фонд „Земеделие“ може да одобри за участие заявени земеделски площи с размер не по-малко от 0,5 ха при минимален размер на земеделския парцел 0,1 ха, а когато заявената площ е заета с култивирани гъби или с оранжерийни култури, или с растителен репродуктивен материал, тогава размерът по ал. 1 може да е 0,1 ха.

Стопаните, които отглеждат сортове маслодайна роза от вида на Rosa damascena Mill и Rosa alba L., които се намират изцяло на територията, определена в географския район на защитеното географско указание „Българско розово масло“, също ще могат да участват по биоинтервенциите.

Земеделските стопани, заявили за подпомагане пчелни семейства по интервенция „Биологично пчеларство“, трябва да отглеждат най-малко 20 броя пчелни семейства по всяка една от операциите, както и да са регистрирани в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните (ИИС на БАБХ); да са в система на контрол и да са част от данните в регистъра, както и да са собственост на земеделския стопанин, заявил ги за подпомагане.

Финансови условия 

Финансовата помощ по интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“ ще се предоставят под формата на годишни компенсаторни плащания за одобрените за участие в многогодишния ангажимент площи или пчелни семейства.

Годишният размер на плащанията по операция „Плащания за преминаване към биологично растениевъдство“ за площ с култура, попадаща в следните групи, е:

1. Зърнено-житни култури – 359,92 евро/ха;
2. Зърнено-бобови култури – 223,73 евро/ха;
3. Технически култури – индустриални култури – 255,69 евро/ха;
4. Технически култури – маслодайни култури – 324,97 евро/ха;
5. Технически култури – влакнодайни култури – 250,22 евро/ха;
6. Технически култури – медицински и ароматни култури, без билки – 394,16 евро/ха;
7. Зеленчуци – плодови зеленчукови култури – 759,27 евро/ха;
8. Зеленчуци – листностъблени зеленчукови култури – 744,08 евро/ха;
9. Зеленчуци – кореноплодни зеленчукови култури, картофи – 698,53 евро/ха;
10. Зеленчуци – луковични зеленчукови култури – 455,56 евро/ха;
11. Зеленчуци – многогодишни зеленчукови култури – 759,27 евро/ха;
12. Отопляеми оранжерийни площи – плодови зеленчукови култури – 2163,92 евро/ха;
13. Неотопляеми оранжерийни площи – плодови зеленчукови култури – 857,97 евро/ха;
14. Десертни лозя – 1352,94 евро/ха;
15. Винени лозя – 646,19 евро/ха;
16. Семкови и костилкови овощни видове – 1461,65 евро/ха;
17. Ядкови (черупкови) видове – 735,76 евро/ха;
18. Ягодоплодни видове – 1461,65 евро/ха;
19. Многогодишни медицински и ароматни култури, без билки – 628,3 евро/ха;
20. Маслодайна роза – Rosa damascena Mill, Rosa alba L. – 897,45 евро/ха;
21. Култивирани гъби (субстрати от компоненти съгласно приложение 2, част I, т. 2,1 от Регламент (ЕО) 848/2018) – 455,56 евро/ха;
22. Площи за производство на растителен репродуктивен материал, произведен при преход към биологично производство – 949,09 евро/ха;
23. Билки съгласно приложение № 4 – 723,75 евро/ха.

Годишният размер на плащанията по операция „Плащания за поддържане на биологично растениевъдство“ за площ с култура, попадаща в следните групи, е:

1. Зърнено-житни култури – 285,56 евро/ха;
2. Зърнено-бобови култури – 177,51 евро/ха;
3. Технически култури – индустриални култури – 202,86 евро/ха;
4. Технически култури – маслодайни култури – 257,84 евро/ха;
5. Технически култури – влакнодайни култури – 198,52 евро/ха;
6. Технически култури – медицински и ароматни култури, без билки – 333,06 евро/ха;
7. Зеленчуци – плодови зеленчукови култури – 589,26 евро/ха;
8. Зеленчуци – листностъблени зеленчукови култури – 577,48 евро/ха;
9. Зеленчуци – кореноплодни зеленчукови култури, картофи – 542,12 евро/ха;
10. Зеленчуци – луковични зеленчукови култури – 353,56 евро/ха;
11. Зеленчуци – многогодишни зеленчукови култури – 589,26 евро/ха;
12. Отопляеми оранжерийни площи – плодови зеленчукови култури – 1679,40 евро/ха;
13. Неотопляеми оранжерийни площи – плодови зеленчукови култури – 665,87 евро/ха;
14. Десертни лозя – 1094,73 евро/ха;
15. Винени лозя – 522,86 евро/ха;
16. Семкови и костилкови овощни видове – 1182,70 евро/ха;
17. Ядкови (черупкови) видове – 595,34 евро/ха;
18. Ягодоплодни видове – 1182,70 евро/ха;
19. Многогодишни медицински и ароматни култури, без билки – 530,90 евро/ха;
20. Маслодайна роза – Rosa damascena Mill и Rosa alba L. – 837,50 евро/ха;
21. Култивирани гъби (субстрати от компоненти съгласно Приложение 2, част I, т. 2,1 от Регламент (ЕО) 848/2018) – 353,56 евро/ха;
22. Площи за производство на биологичен растителен репродуктивен материал – 736,58 евро/ха;
23. Билки съгласно приложение № 4 – 585,63 евро/ха.

Няма да се предоставя плащане по операциите за земеделски парцели, които са оставени под угар.

Финансовото подпомагане за отделните групи култури, с изключение на полските култури и маслодайната роза, се изчислява на база средния размер на нивата на плащане към декларирани площи, определени, както следва:

1. за площите до 50 ха включително – подпомагането е в размер на 100 на сто от годишното плащане на хектар;
2. за площите над 50 ха до 100 ха включително – подпомагането е в размер на 50 на сто от годишното плащане на хектар;
3. за площите над 100 ха – подпомагането е в размер на 10 на сто от годишното плащане на хектар.

За културите, попадащи в групата на полските култури, както и за маслодайната роза, изчисленията се извършват на база средния размер на нивата на плащане към декларираните площи, както следва:

1. за площите до 100 ха включително – подпомагането е в размер на 100 на сто от годишното плащане на хектар;
2. за площите над 100 ха до 250 ха включително – подпомагането е в размер на 50 на сто от годишното плащане на хектар;
3. за площите над 250 ха – подпомагането е в размер на 10 на сто от годишното плащане на хектар.

Годишният размер на плащанията по операция „Плащания за преминаване към биологично пчеларство“ е:

1. от 20 – 80 пчелни семейства – 1894 евро на стопанство;
2. от 81 – 100 пчелни семейства – 3308 евро на стопанство;
3. от 101 – 120 пчелни семейства – 4014 евро на стопанство;
4. от 121 – 140 пчелни семейства – 4721 евро на стопанство;
5. от 141 – 160 пчелни семейства – 5427 евро на стопанство;
6. от 161 – 180 пчелни семейства – 6134 евро на стопанство;
7. от 181 – 200 пчелни семейства – 6841 евро на стопанство;
8. от 201 – 250 пчелни семейства – 8077 евро на стопанство;
9. от 251 – 500 пчелни семейства – 13 377 евро на стопанство;
10. от 501 пчелни семейства – 21 326 евро на стопанство.

Годишният размер на плащанията по операция „Плащания за поддържане на биологично пчеларство“ е:

1. от 20 – 80 пчелни семейства – 1595 евро на стопанство;
2. от 81 – 100 пчелни семейства – 2708 евро на стопанство;
3. от 101 – 120 пчелни семейства – 3264 евро на стопанство;
4. от 121 – 140 пчелни семейства – 3820 евро на стопанство;
5. от 141 – 160 пчелни семейства – 4377 евро на стопанство;
6. от 161 – 180 пчелни семейства – 4933 евро на стопанство;
7. от 181 – 200 пчелни семейства – 5489 евро на стопанство;
8. от 201 – 250 пчелни семейства – 6463 евро на стопанство;
9. от 251 – 500 пчелни семейства – 10 635 евро на стопанство;
10. от 501 пчелни семейства – 16 893 евро на стопанство.

Важно уточнение е, че за да се спази бюджетният пакет, ДФЗ може ежегодно да определя горна граница (таван) на подпомагането за съответната интервенция за стопанство. Тя се прилага към общата сума на плащането за съответната интервенция, отпуснато на бенефициента съгласно степента, в която е ангажиран.

...виж още

Предлагат биохрани задължително в менюто в болници и детски градини

Да бъдат включени задължително биохрани в болничните заведения, столовете на ведомствата и детските градини, предвижда Национален план за развитие на биологичното производство до 2030 г., качен за обществено обсъждане.

Според него подходящи мерки за повишаване на осведомеността на потребителите за биологичното производство следва да бъдат започнати още от училищата и детските градини. В това отношение е подходящо в схемата на ЕС за „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ да се увеличи делът на биологичните продукти, като се даде на първо място преднина на тези, които са произведени в Република България, на второ място на тези произведени от вътреобщностна търговия и на последно място от внос.

Подходяща мярка за увеличаване потреблението на биологични продукти е да се увеличи делът им в менютата на децата в детските градини, ясли и кухни, като се наблегне на био продукти от български производители, се посочва в плана. Според него инициативата може да се стартира с пилотен проект, който първоначално (2025 г.) да обхване около 50 бр. детски градини, ясли и кухни, а през периода от 2026 г. до 2030 г. броят им да се увеличи до  200 бр., които приоритетно да ползват местни (български) биопродукти.

Инициативата ще стимулира не само местното био производство, но и ще доведе до по-качествено и здравословно хранене на децата. Преди изготвянето на пилотния проект е необходимо проучване за въвеждане на местни (български) биологични продукти в детските градини, детски ясли и детски кухни чрез иницииране на инициатива за осигуряване на допълнителни средства на общините в размер на 30% над отпусканите до момента средства от държавния бюджет за издръжка на детските заведения и кухни.руга мярка предвижда българските биологични продукти да се включат и в общественото хранене по общинските (държавни) социални заведения и детски кухни в провежданите от тях „зелени“ обществени поръчки за доставки на храни и кетъринг. Аспектите на биологичното производство, неговото регионално измерение и сезонността следва да се разглеждат заедно, като подпомагането свързано с екологосъобразни обществени поръчки и на социално слабите слоеве да е с приоритет към българските сезонни био продукти.

Стимулирането за използване на биологични продукти в обществените заведения ще се извърши чрез въвеждане на Директивата за зелени екологосъобразни обществени поръчки посредстом промяна в Закона за обществените поръчки (ЗОП), както и други възможности за увеличаване на разпространението и продажбата на биологични продукти. Това ще позволи на редица обществени организации да закупуват биопродукти вместо конвенционални и ще увеличи обема на закупената био продукция за сектора на общественото хранене.

В плана е заложена инициатива на МЗХ към Министерство на финансите за законодателна промяна във връзка с провеждането на „Зелени обществени поръчки“ и критериите за възлагането им. Необходимо е интегриране на биологичните продукти с минималните задължителни критерии по ЗОП за възлагане, с като се цели увеличаване на дела на биопродуктите, които да представляват до 5% от количествата на доставките.

...виж още

Био храните: по-здравословни от обикновените храни?

...виж още

България с национален щанд на най-голямото изложение за биопроизводство

За първи път, от десет години насам, Министерството на земеделието организира участието на български щанд в Международното изложение за био храни – Биофах в Нюрнберг, Германия. България е представена на престижния форум от 18 биопроизводители. Това съобщиха от пресцентъра на ведомството.

Събитието се проведе в периода 14-17 февруари 2023 г., като на българския щанд бяха изложени био растителни масла и брашна, тахан от ядки и семена, биокрекери и сурови барчета, вина, плодове и зеленчуци, млечни продукти, билки и пчелен мед и други.

В първия ден от изложението се проведе международна конференция на тема: "Развития в био политиката на страните от Централна и Източна Европа", в която България беше представена от заместник-министъра на земеделието Георги Събев. При участието си, той даде информация за целите и действията, предвидени в българския План за развитие на биологичното производство. Те са насочени към повишаване на осведомеността и присъствието на родни биологични продукти на пазара у нас. Акцент в плана е и подобряването на предлагането в някои учреждения, увеличаване на преработката на био суровини в био продукти с добавена стойност. Фокус, в работата за насърчаване на българското биопроизводството, е и осигуряване на пазари и подкрепа за изложения, разяснителни кампании относно естеството на този производствен тип и други.

Спрямо заложеното в стратегическия документ, България има амбициозната цел 10% от земеделските площи да бъдат биологично сертифицирани до 2030 г. Георги Събев представи и планираното подпомагане за сектора чрез Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на България 2023-2027 г. "Съобразно българския Стратегически план за биологично животновъдство са предвидени близо 80 млн. лева, за биологично растениевъдство – над 640 млн. лева и за био пчеларство – над 66 млн. лева", обобщи Георги Събев.

...виж още

Проучване: Биоземеделието спестява милиарди, но реколтата е неудовлетворителна

Ако една ферма иска да направи преход от традиционно към биологично земеделие, тя ще има нужда от повече земя, за да съхрани обема на производство Германско проучване установи, че биоземеделието може да спести на страните милиарди от разходите за опазване на околната среда и климата. Това предимство обаче върви ръка за ръка с недостатък. Биологичното земеделие все още генерира прекалено ниска реколта в сравнение с традиционното, пише Euractiv.

Насърчаването на биоземеделието е политически приоритет за ЕС и Германия. До 2030 г. блокът трябва да постигне няколко цели, сред които 25% от обработваемата земя да бъде обработвана по биологичен начин, гласи стратегията “От фермата до трапезата”. Германия има още по-амбициозна цел - да стигне 30%.

Ако тази цел бъде постигната, могат да бъдат спестени около 4 млрд. евро разходи за околната среда и климата, причинени от емисиите от азот и парникови газове, се казва в проучването, което подкрепено от германското министерство на земеделието.

Изследователите от Мюнхенския технически университет са сравнили отрицателното въздействие на биологичното и конвенционалното земеделие върху климата и околната среда и са го конвертирали в разходи. Изводът е, че разходите са със 750 до 800 евро по-високи на хектар за конвенционалното земеделие.

Проучването, което е продължило цяло десетилетие, обхваща наблюдение на 40 био и 40 традиционни стопанства.

По-малко азот, по-здрави почви

Според Курт-Юрген Хюлсберген, водещ автор на проучването, няколко ключови фактора помагат на биоферми да бъдат по-малко вредни за околната среда. Те използват по-малко азот - 20 килограма на хектар, в сравнение с обща средна стойност от 80 до 100 килограма в Германия.

„Това е забележително постижение”, смята ученият.

Освен това при биоземеделието не се използват минерални торове на основата на азот. Разчита се на оборски тор и компост, както и на доказани земеделски методи за подобряване на почвеното плодородие.

Хюлсберген подчертава още едно предимство на биоземеделието - то консумира много по-малко енергия, тъй като производството на синтетични торове е силно енергоемко.То се отразява благотворно и когато се вземе предвид способността им да поглъщат въглерод.

Ползите от техниките, използвани в биоземеделието, могат да донесат огромни ползи за съхранението на въглерод, подчертава германския учен. Една от тях е ротацията на културите.

Щадящо за климата, но предлагащо по-малко храна

Сериозен недостатък на биоземеделието е, че носи ниски добиви в сравнение с конвенционалното.

Проучването ясно показва, че биоземеделието изисква почти два пъти повече земя за единица зърно, отколкото конвенционалното земеделие, отбелязва Петер Бройниг, професор в Университета за приложни науки Weihenstephan-Triesdorf.

Това е проблем. В ЕС вече има нужда от повече земя за селско стопанството, отколкото е налична.

„Всяко увеличение на търсенето на земя, независимо дали от страна на предлагането, или търсенето, увеличава глобалния натиск върху природните зони с последици за климата и биоразнообразието”, предупреждава Бройниг.

Сметките са прости. Ако една ферма иска да направи преход от традиционно към биологично земеделие, тя ще има нужда от повече земя, за да съхрани обема на производство. Същевременно вече има земя, която не е достъпна за използване. Тя се пази, защото е полезна за опазването на околната среда и борбата с климатичните промени. Тук идва повратът. Все повече са съмненията, че разширяването на биоземеделието води до биоразнообразие и ползи за климата.

Според Бройниг изход от ситуацията има. Може да се помогне на биологичното земеделие да навакса изоставането в добивите. Трябват изследвания, разработки и оптимизиране на системата.  

Биоземеделие = по-устойчиви на кризи?

Друго предимство на биоземеделието, което често се изтъква, е, че осигурява устойчивост на производството на храни.

За Тина Андрес, председател на германската асоциация за органични храни BÖLW, това се илюстрира от тенденциите в цените на храните от началото на войната в Украйна.

Докато цените както на биологично, така и на конвенционално произведени хранителни продукти в германските супермаркети се повишиха на фона на инфлацията и увеличените производствени разходи, скоковете бяха значително по-малки за органичните продукти.

Цената на маслото в германските супермаркети, например, се е повишила средно с 59% за конвенционалните продукти между ноември 2021 г. и ноември 2022 г., в сравнение с 29% за органичното масло, според данни, събрани от асоциацията.

Според Андрес биохраните действат като “спирачка на инфлацията”, защото не зависят от цените на синтетичните торове.

„Този потенциал трябва да се използва за потребителите, селското стопанство и околната среда“, заключва председателят на BÖLW.

...виж още

Данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски на земеделските стопани

Как се облагат доходите на регистрираните земеделски стопани? 

Най-общо доходите на регистрираните земеделски стопани се формират от извършваната от тях стопанска дейност и от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейските фондове. Данъчното законодателство не ги разглежда като отделни видове доход, а облагането им на първо място зависи от статута на земеделския стопанин, като физическо или юридическо лице. 

 

Как се облагат доходите на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани? 

Доходите на физическите лица земеделски стопани се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ): 

 

І. С данък върху общата годишна данъчна основа, ако не са търговци по смисъла на Търговския закон или не са избрали да се облагат по реда предвиден в ЗДДФЛ за едноличните търговци. В тези случаи, при определянето на облагаемия доход те имат право на: 

o 60% нормативно-признати разходи за дейността за доходи, придобити от дейност по производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност; 

o 40% нормативно-признати разходи за дейността за доходи, придобити от дейност по производство на преработени продукти от селско стопанство и от производство на декоративна растителност. 

Забележки: 

1. Нормативно-признатите разходи се приспадат от придобития през годината доход от стопанска дейност (в т. ч. и субсидиите), без да е необходимо лицата да доказват разходите си с първични или вторични счетоводни документи. 

2. Доходите, в т. ч. и субсидиите се смятат за придобити на датата на плащането - при плащане в брой; на датата на заверяване на сметката на получателя или датата на получаването на чека – при безналично плащане или на датата на получаването на престацията – при плащане в натура. 

Данъчната ставка на данъка върху общата годишна данъчна основа е 10 на сто. 

Физическите лица – земеделски стопани, които подлежат на облагане по този ред, дължат авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. Когато платецът на доходите не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на авансовият данък се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Срокът за внасянето на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на годината данък не се дължи. 

ІІ. С данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, ако са еднолични търговци. С този данък се облагат и физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, но са избрали да се облагат като еднолични търговци до 31 декември на предходната година. Доходите на тези лица се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ - като едноличните търговци, само ако лицата сами изберат този ред на облагане. В тези случаи земеделските стопани определят облагаемия доход от стопанската си дейност (в т.ч. и от субсидии и други подобни плащания) като прилагат правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за формиране на данъчната печалба. Данъчната ставка е 15 на сто. 

В случай , че изберат облагането да е по реда , предвиден за едноличните търговци , лицата следва даприлагат този ред за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години , като имат възможност да отчитатреално извършените разходи за производството на преработени или непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на разходите за производство на декоративна растителност . Правото на избор се упражнява с подаване на декларация по чл . 29а, ал . 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември на предходната година . Изборът е валиден за 5-те последователни данъчни години и не е необходимо той да се потвърждава ежегодно с подаване надекларация по чл . 29а, ал . 4 от ЗДДФЛ.

След изтичането на 5-те последователни данъчни години лицето може да:

1. продължи да се облага по избрания ред , като в този случай не е необходимо да подава нова декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ;

2. избере да се облага по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ , като упражни правото си на избор в декларацията по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември на предходната година.

 

Новорегистрираните земеделски стопани декларират правото на избор да се облагат по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ за годината на регистрацията им в годишната данъчна декларация по чл. 50 за същата година.

Следва да се има предвид , че при облагане по реда , предвиден за едноличните търговци , регистриранитекато земеделски стопани   физически лица   не могат да ползват правото за преотстъпване на данъка върхугодишната данъчна основа по реда на 48, ал . 6 от ЗДДФЛ.

Едноличните търговци, регистрирани като земеделски стопани, имат право да преотстъпват данъка върху годишната данъчна основа в размер до 60%, ако стопанската им дейност е за производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани (виж по-долу). Това данъчно облекчение, не се прилага по отношение на: 

1. лице, което е предприятие в затруднено положение; 

2. лице, което е голямо предприятие; 

3. физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ;

4. лице, което не е изпълнило решение на Европейската комисия за възстановяване на получена неправомерна и несъвместима държавна помощ и не е възстановило изцяло помощта; 

5. инвестиции в напояване. 

 Е дноличните търговци – земеделски стопани, както и физическите лица по чл. 29а от ЗДДФЛ, които подлежат на облагане по този ред, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. 

Тези лица внасят дължимите месечни авансови вноски за месеците януари, февруари, март и април или дължимата тримесечна авансова вноска за първото тримесечие в срока по чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ - до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Как се облагат юридическите лица – земеделски стопани? 

Тези лица подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО . Данъчната основа за облагане с корпоративен данък се формира по общия ред на ЗКПО чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат. Данъчната ставка е в размер на 10 на сто. Тези лица правят авансови вноски за корпоративен данък по реда на ЗКПО, предвиден и за останалите данъчно задължени по този закон лица. 

Относно данъчното третиране на счетоводните приходи от различни субсидии е необходимо да се има предвид, че те се включват при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък предвид обстоятелството, че ЗКПО не съдържа специални разпоредби за тяхното данъчно третиране, различно от счетоводното. 

Предвидено е данъчно облекчение, което се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на юридически лица, регистрирани като земеделски стопани , за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция (чл. 189б от ЗКПО). 

Важно е да се отбележи, че това данъчно облекчение не се прилага по отношение на: 

1. предприятия в затруднено положение – виж. § 1, т. 30 от ДР на ЗКПО; 

2. данъчно задължени лица, представляващи големи предприятия – виж. § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО; 

3. инвестиции в напояване; 

4. данъчно задължени лица, които не са изпълнили решение на Европейската комисия за възстановяване на получена неправомерна и несъвместима държавна помощ и не са възстановили изцяло помощта. 

Законът поставя изисквания за инвестиране на преотстъпения данък, които са следните: 

1. преотстъпеният данък трябва да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция и придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 

2. активите по т. 1 (нови сгради и нова земеделска техника) трябва да са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 

3. дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; 

4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата стойност на активите по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта (лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване); 

5. настоящата стойност на всички активи по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта, не може да превишава праг от левовата равностойност на 500 000 евро; така определеният праг не може да се заобикаля чрез изкуствено разделяне на активите; 

6. активите по т. 1 не заместват съществуващи активи; 

6. за активите по т. 1 земеделският стопанин не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи: 

а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз; 

б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта deminimis в селскостопанския сектор; 

в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони; 

г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз. 

Общото законовото изискване за преотстъпване на корпоративен данък е към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице да няма посочените в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО задължения , а именно:

1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и

2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и

3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.

Съгласно ал. 2 на чл. 167 от ЗКПО изпълнението на изискванията по ал. 1 се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация.

Задължителни осигурителни вноски на регистрираните земеделски стопани 

Регистрирани земеделски стопани по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Същите придобиват качеството на „регистриран земеделски стопанин“ от датата на вписването му в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3 от 29 януари1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и притежава това качество до деня на отписването му, при условие, че ежегодно заверява регистрационната си карта в областна дирекция „Земеделие“. Ако лицето не завери регистрационната си карта до определения срок, губи качеството си на регистриран земеделски стопанин за следващата стопанска година. 

Регистрираните земеделски стопани се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. 

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата , родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване , с изключение на лицата , осигуряващи се по реда на чл. 4б във фонд "Пенсии". 

Регистрираните земеделски стопани, осигурени в универсален пенсионен фонд (родените след 31.12.1959 г.), имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 4б, ал. 1 от КСО). За целта същите подават заявление съгласно приложение № 3 към чл. 4, ал. 5 от Наредбата за реда за избор на осигуряване , внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд " Гарантирани вземания на работниците и служителите " и за обмен на информация в компетентната териториална дирекция на НАП. Осигуряването на лицата възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора. Осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд се внася по банковата сметка за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Задължителните осигурителни вноски са за сметка на лицата и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани за 2018 г. е 350 лв., а максималният – 2600 лв. Лицата, регистрирани като земеделски стопани, когато едновременно с тази дейност упражняват и друга дейност в качеството си на самоосигуряващи се лица, се осигуряват върху минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица (510 лв.). 

Регистрираните земеделски стопани, произвеждащи преработена растителна и/ или животинска продукция и придобили доходи за съответната година, определят окончателен размер на осигурителния си доход и дължимите осигурителни вноски в приложението към годишната си данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ – Справката за окончателния размер на осигурителния доход (Таблица 1 и Таблица 2). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година. 

При определяне на годишния осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани, произвеждащи преработена растителна и/ или животинска продукция не се вземат предвид сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Тези средства са подпомагане във връзка с изпълнение на определени национални мерки или реализиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а не възнаграждения за положен труд. 

Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Непреработена растителна и животинска продукция е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физикохимични изменения в състава. Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските стопани по ред, определен от Министерският съвет. 

Пример за определяне на авансови задължителни осигурителни вноски на регистриран земеделски стопанин, при минимален месечен осигурителен доход за 2018 г. – 350 лв.: 

    За родените преди 1 януари 1960 г.: 

1. За държавно обществено осигуряване: 

За фонд „Пенсии“: 

19.80% от 350 лв. = 69,30 лв. 

За фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство”: 

23.30% от 350 лв. = 81,55 лв. 

2. За здравно осигуряване: 

8% от 350 лв. = 28,00 лв. 

·       За родените след 31 декември 1959 г.: 

1. За държавно обществено осигуряване: 

За фонд „Пенсии”: 

14,8% от 350 лв. = 51,80 лв. 

За фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство”: 

18.30% от 350 лв. = 64,05лв. 

2. За допълнително задължително пенсионно осигуряване : 

5% от 350 лв. = 17,50 лв. 

3. За здравно осигуряване: 

8% от 350 лв. = 28,00 лв. 

В какъв срок се внасят осигурителните вноски? 

Осигурителните вноски се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. В същия срок се внасят вноските и когато регистрираният земеделски стопанин е член на осигурителна каса. 

Какви декларации подават регистрираните земеделски стопани? 

- Ако са физически лица: 

o Един път годишно: Годишна данъчна декларация за облагане доходите на физическите лица (по чл. 50 от ЗДДФЛ). Тя се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дохода. Дължимият данък се заплаща в същия срок.

o Един път годишно: Декларация образец 6 „Данни за дължимите вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ” по Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.). Тази декларация се подава един път годишно, до 30 април за предходната година 

o Ежемесечно: Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице” по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. Подава се ежемесечно, до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. 

o Декларация образец 5 „Авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски” по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. – подава се от тези самоосигуряващи се лица, които се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и за определени периоди са внесли авансово осигурителните си вноски. Подава се само за пълни календарни месеци с еднакъв месечен осигурителен доход. Декларацията се подава до 25-о число на месеца, следващ първия месец от периода, за който са внесени осигурителните вноски. 

o Три пъти годишно , в сроковете за внасяне на дължимите данъци: Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължимите данъци . 

Декларацията се подава от земеделски стопани - еднолични търговци или самоосигуряващи се лица, които в качеството си на платци на доходи са задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗДДФЛ, както и от физически лица, които сами определят и внасят дължимия авансово данък за доходите от стопанската им дейност като земеделски стопани. 

- Ако са юридически лица: 

o Един път годишно: Годишна данъчна декларация за облагане с корпоративни данъци (по чл. 92 от ЗКПО) заедно с Годишен отчет за дейността. Подава се в срок до 31 март на следващата година. Дължимият данък се заплаща в същия срок. 

o Три пъти годишно , в сроковете за внасяне на дължимите данъци: Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО . 

Декларацията се подава от земеделски стопани - юридически лица, които в качеството си на платци на доходи са задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗКПО. 

 

 Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност по отношение доставките на зърнени и технически култури в сила от 1 януари 2014 г., т. нар . 'обратно начисляване на ДДС'

От 01 януари 2014 г. се въведе нова схема на облагане с данък върху добавената стойност (ДДС) на доставките на стоките , посочени в част ІІ на приложение № 2 от закона , т. нар . 'механизъм на обратно начисляване'.

Срокът за прилагане на механизма на обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури е до 31 декември 2018г.- в максимално допустимия времеви обхват съгласно разпоредбата на член 199а от ДДС Директивата.

Механизмът на обратно начисляване изисква при доставка на посочените в приложението стоки ДДС да е изискуем от получателя по доставката , когато той е регистрирано по закона лице , независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице ( чл . 82, ал . 5 от ЗДДС).

Кога се прилага Глава деветнадесета 'а' от ЗДДС?

Механизмът на обратно начисляване на данъка се прилага за доставки на зърнени и технически култури с място на изпълнение на територията на страната , когато едновременно са изпълнени следните условия :

• стоките, предмет на доставката са изрично посочени в част ІІ от приложение № 2 към Глава деветнадесета 'а' от ЗДДС и се класират със съответния тарифен код от Комбинираната номенклатура, установена с Приложение I към Регламент (ЕИО) №2658/87 на Съвета от 23.07.1987г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа.В случаите, при които и след извършена обработка стоката се класира по тарифен код, посочен в част ІІ от приложение №2 от Комбинираната номенклатура, за целите на данъчното третиране на доставката по ЗДДС, остава без значение начина на разфасоване или опаковане на стоката .

• получателят по доставката е регистрирано по ЗДДС, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице .

Има ли изключения от обхвата на Глава деветнадесета 'а' от ЗДДС?

Глава деветнадесета 'а' от ЗДДС не обхваща вътреобщностните доставки и придобивания , тристранни операции, вноса и доставките на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Eвропейския съюз (износа ).

При доставка на стоките или услугите по приложение №2, когато получателят не е регистриран по ЗДДС, данъкът върху добавената стойност е изискуем от доставчика-регистрирано по ЗДДС лице. Доставчикът начислява данъка на основание чл . 86, ал. 1 от ЗДДС като издава данъчен документ ( фактура / известие ), в който посочва данъка на отделен ред, отразява документа в дневника за продажбите за съответния данъчен периоди включва размера на данъка при определяне на резултата за този данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за същия период .

Кога възниква данъчно събитие и изискуемост на данъка?

Данъчното събитие при доставки на стоките или услугите, посочени в приложение №2 възниква съгласнообщите правила на закона . 

При доставки на стоките, посочени в част ІІ на приложение №2 от ЗДДС, данъкът става изискуем по реда на чл.25, ал. 6 и 7 от закона (на датата на възникване на данъчното събитие, а в случаите на авансово плащане при плащането).

Как се начислява данъка ?

Данъкът се начислява от получателя на основание чл. 163б от закона чрез издаване на протокол, както следва:

• Когато доставчикът е данъчно задължено лице (например: едноличен търговец, търговско дружество, земеделска кооперация, и т.н.), данъкът се начислява с протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС за всяка доставка поотделно. Протоколът се издава в 15-дневен срок от датата, на която данъкът по доставката е станал изискуем, а в случаите, когато е извършено цялостно или частично авансово плащане - в 15-дневен срок от плащането. Издаденият протокол, с който получателят сам е начислил данъка, се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден .

  • Когато доставчикът не е данъчно задължено лице ( напр. физическо лице, което не е едноличен търговец ), данъкът се начислява от получателя чрез издаване на общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период. Този протокол се издава на последния ден на този данъчен период и се отразява в дневника за продажбите в същия период. Следва да се има предвид, че протоколът трябва съдържа реквизитите, регламентирани в чл. 163б, ал.2 от ЗДДС. 

 Право на данъчен кредит

Доставките по Глава деветнадесета 'а' от ЗДДС са облагаеми по смисъла на ЗДДС, поради което зарегистрираните по закона лица възниква право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки или услуги , които се използват както за извършване на доставки на стоки по част ІІ на приложение № 2 към Глава деветнадесета 'а' от ЗДДС, така и на други облагаеми доставки . 

Правото на приспадане на данъчен кредит възниква както за начисления данък от други регистрирани лица, така и за самоначисления данък по реда на чл . 163б от ЗДДС.

Получателят упражнява правото на приспадане на данъчен кредит чрез отразяване на протокола по чл. 16Зб от ЗДДС, с който е начислен данъка, в дневника за покупките.Правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни за данъчния период, през който е възникнало или в един от следващите 12 данъчни периода .

Правото на приспадане на данъчен кредит възниква и се упражнява по общите правила на закона и приусловие, че не са налице ограниченията по чл.70 от ЗДДС. Следва да се има предвид, че когато получателят използва стоките, посочени в част ІІ на приложение №2 от ЗДДС, за изпълнение както на облагаеми доставки, така и на доставки, за които не е налице право на данъчен кредит, за получателят възниква право на частичен данъчен кредит на основание чл . 73 от закона .

Как се документират доставките ?

Данъчно задължено лице, което извършва доставка на стоки, посочени в част ІІ на приложение № 2 от ЗДДС, документира същите с издаване на фактура, в която като основание за неначисляване на данъка се посочва чл. 163а, ал. 2 ЗДДС или 'обратно начисляване по чл. 163а, ал. 2 ЗДДС', или 'обратно начисляване', или друг равнозначен израз, от който да е видно, че доставката попада в този режим.

 Какви са условията за ускорено възстановяване на данък?

При изпълнение на предвиденото условие земеделски производител за последните 12 месеца преди текущиямесец да е извършил облагаеми доставки със ставка 20 на сто на произведените от него стоки по приложение № 2, част втора , на обща стойност повече от 50 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаемидоставки , ДДС се възстановява ускорено в рамките на 30 дни от подаване на справка-декларацията .

• Когато са налице посочените условия за ускорено възстановяване при възложена проверка данъкът се прихваща или възстановява в 30-дневен срок.

• а при възложена ревизия данъкът се прихваща или възстановява изцяло, или частично в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия в размер, представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и задължителните осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията . 

Длъжни ли са земеделските стопани да регистрират продажбите си чрез фискален апарат?

Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. 

Не е задължено да използва фискално устройство за отчитане на продажбите физическо лице, което отговаря едновременно на следните изисквания: 

- не е търговец по смисъла на Търговския закон; 

- извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция; 

- търговския обект не се намира на територията на лицензирана стокова борса, тържище или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържища или не е закрито помещение, като магазин, склад или други подобни. 

Необходимо е да се има предвид следното: 

При продажбата на стоки- зърнени и технически култури, за които приложение намира механизмът за обратно начисляване на данъка и получателят е регистрирано по ЗДДС лице, продажбата следва да се регистрира в група "А" на фискалните устройства /стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС/. 

При положение, че получателят по тези доставки не е регистрирано по ЗДДС лице, данъкът е изискуем от доставчикът по общия ред на закона. Тази доставка се регистрира от доставчика чрез фискално устройство по общия ред на Наредба Н-18, като доставката се отнася в данъчна група 'Б'

Повече информация за декларирането и плащането на данъци и осигурителни вноски може да се намери на сайта на НАП www.nap.bg. 

Консултации може да получите и по телефона от Информационния център на НАП 0700 18 700, нацената на стандартен телефонен разговор .

...виж още

Живка Гроздева: Спекулата на пазара е голяма, производителят е потърпевш.

Проблемът за високите цени по магазините не е в производителя, смята браншовият представител.

Проблемът с високата крайна цена на плодове и зеленчуци у нас не идва от производителя, напротив, той също страда, защото, от една страна, има нисък марж, от друга страна, търсенето намалява, а оттам и пазарът за производителите. Така коментира пред Агри.БГ настоящата ситуация с пазара на плодове и зеленчуци Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите в България.

Според нея спекулация с цените винаги е имало, но тази година нещата са ескалирали. Обяснява, че производителят продава на цената Х, търговецът на едро продава на цена Х по две, а този на дребно също слага 100% надценка.

„Аз продавам прасковите на 0,80 лв./кг, търговецът на борсата ги продава между 1,50 и 1,90 лв./кг. В магазинчето са 3,50 лв./кг. По същия начин са сливите – по 3-3,50 лв./кг, круши, кайсии. Почти няма плодове под 3 лв./кг. Крайният по веригата често си слага по 150% надценка”, отбелязва овощарката.

Тя е направила свое проучване, като от известно време следи обектите за търговия на дребно в нейния район – Бургаско. По думите ѝ магазинчета за плодове и зеленчуци са се навъдили във всеки вход на всеки блок. „Това е структурата на нашите пазари, на тези хора ние продаваме чрез посредници”, уточнява Гроздева.

„Търговците и на едро, и на дребно се пазарят до стотинката. Всяко такова гаражно магазинче днес иска да спечели с продажбата на 5 килограма плодове или зеленчуци. Реално няма конкуренция, има много такива обекти и всичките са на един и същи принцип. Няма търговия. Идват и купуват от нас минимални количества, защото стоката е скъпа за крайния потребител и той не купува много”, коментира браншовият представител.

Споделя, че тя самата има на склад 50 тона нектарини, като на ден продава по тон и половина, а преди е продавала по 5 тона. По думите ѝ сега не може да се реализират такива количества, защото по-магазините няма търсене. Проблемът за високите цени не е в производителя, уточнява Гроздева и обяснява, че увеличението в първичния етап на веригата на доставки не надвишава 20-30% на годишна база и то само в пикови моменти, когато има голямо търсене. „Нужен е контрол на документите на търговците, контрол и за спазване на изискванията в такива обекти – етикети, произход на стока”, убедена е тя и посочва още един проблем за българския овощар: „Внасят се много гръцки праскови и нектарини, които се продават около 30% по-евтино от българските. Това създава голям натиск на пазара. Нашите производители са принудени да свалят цените, на които продават, и все пак остават много непродадени количества. Това, от което се опасявахме напролет, се случва вече от няколко седмици - цените на гръцките праскови осъществяват много сериозен натиск върху нашите производители. От това страдаме само ние”, казва още Живка Гроздева. Според нея е необходим контрол на вноса от Гърция, контрол и в магазините, веригите, пазарите, защото „много търговци злоупотребяват и продават гръцки плодове за български”.

...виж още

ДФЗ преведе 33,7 млн. лв. по механизма за финансова дисциплина

Парите получават 35 485 кандидати по схемите за директни плащания за Кампания 2021

Общо 33,7 млн. лева (33 692 379) са преведени на 35 485 земеделски стопани, кандидати по схемите за директни плащания за Кампания 2021. При тях е начислена ставка на корекция за Кампания 2020 по механизъм за финансова дисциплина (чл. 8 от Регламент (ЕС) 1307/2013), съобщават от ДФЗ.

За първи път средствата са наредени по сметките на бенефициерите в началото на август – месец по-рано в сравнение с миналата година. Съгласно европейските изисквания крайният срок за възстановяването е 15 октомври 2022 г.

От Разплащателната агенция припомнят, че по силата на Регламент (ЕС) №1306/2013 от 1 януари 2016 г. е въведен механизъм за финансова дисциплина. При него всички суми по схемите на директни плащания се намаляват с определен процент, ако субсидията за конкретна кампания на един стопанин надвишава левовата равностойност от 2 000 евро. Удържаните средства са предназначени за попълване на резерв, чрез който се предоставя допълнителна подкрепа в случай на значими кризисни ситуации в селскостопанския отрасъл в ЕС. Механизмът на финансовата дисциплина е въведен с цел годишният бюджет да е в съответствие с многогодишната финансова рамка (МФР).

Съгласно друг Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2091 на Комисията от 21 ноември 2021 г., поради неизползване на натрупания кризисен резерв от 2020 г., за всяка държава членка е определен сума за възстановяване. За България върнатите от ЕС средства възлизат на 17 260 226 евро (33 757 550 млн. лв.).

...виж още